Романтична, чувствителна и с дух на пътешественик, едва на 16-годишна възраст тя става императрица на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия, кралица на Ломбардия и Венеция, на Далмация, Хърватия, Славония, Галиция, Лодомерия и Илирия, ерцхерцогигиня на Бавария, херцогиня на Лотарингия, Залцбург, Щирия, Каринтия, Крайна, на Буковина, на Горна и Долна Силезия, велика княгиня на Седмоградско, маркиза на Моравия и възведена в княжеско звания графиня на Хабсбург и Тирол. Всички тези титли се оказват твърде тежки за императрица Елизабет Амалия Евгения, позната на света като Сиси. Крехката й възраст не позволява да види това, което осъзнава години по-късно, че очакванията за приказен живот няма да се сбъднат и че не може да обича слабохарактерен мъж като императора.

Дворцовият церемониал и постоянното налагане на волята на майката на съпруга й я задушават. Безсмислената суматоха къса нервите ѝ и подкопава здравето ѝ. Виена се превръща в златна клетка, в нейния затвор. Постоянното внимание към нея, тълпите от хора, клюките, погледите я потискат. Не може да преглътне, че я възприемат само като украшение, не смятат четенето на книги и интелигентността ѝ за необходими, достатъчно е да ражда деца и да изглежда добре. Спасение от всичко това намира в пътуванията и конете. А Унгария се превръща в бленувания пристан за копнеещата ѝ душа. Там среща граф Дюла Андраши, бъдещият водач на унгарското правителство, и мъжът, който олицетворява тайните ѝ момичешки мечти. Кратките мигове с него я даряват с миговете на щастие, които търси до края на живота си. Той оценява талантите и способностите ѝ, които през двадесетгодишния брак император Франц Йозеф пренебрегва и подценява, а именно тя изиграва решаваща роля за развитието на отношенията между Австрия и Унгария, сближавайки ги и допринасяйки за формирането на обединението Австро-Унгария – двойна монархия, управлявана по наследственост от императорската кралска династия Хабсбург. Рожбата на тази любов е именно Унгария, а Андраши остава завинаги един блян.

Години по-късно Сиси осъзнава силата на красотата си и в моментите, когато я тикат в глуха линия и разочарованието я обладава, се разсейва с все повече грижи за здравето, фигурата и външния си вид. Зад красотата, с която омагьосва всички, стоят продължителна езда, гимнастика, рафинирани кремове и маски, оскъдно хранене. Тя знае, че докато е най-красивата императрица в Европа - Франц Йозеф ще се съобразява с нея, както и че няма да потъне в забвение.

Възгледите ѝ изпреварват времето, в което живее. Не може да се примири с мисълта, че мъжете трябва да действат, а жените да чакат. Въпреки позицията си, тя проумява, че някога народът ще разбере, че няма разумна причина, поради която той да гладува, докато те тънат в блясък и разкош, също че времето на императорите и кралете е ограничено.

По време на война за нея остават грижите за ранените клетници, които лежат в болниците с разкъсани крайници. Тя ги подкрепя не само с думи - основава патриотично женско сдружение, което да се грижи за военноинвалидите и за уволнените войници. Коства ѝ много усилия да гледа страданията им и се чувства засрамена, питайки се: „Кои бяхме ние „власимащите“, че да си присвояваме правота да изпращаме на смърт тези хора? Да ги превръщаме в инвалиди, да лишаваме цели семейства от техните съпрузи и синове? Как ни даваше сърце да ходим по вечери, да се събираме на чай, да вдигаме балове и да уреждаме женитби, докато те умираха заради нас?“

Непокорна, потискаща въздишките си, изпълнена с романтично влечение. Такава остава до края на живота си. Продължава да пътешества, да чете, да учи, да разглежда. През този вълнуващ живот ни превежда книгата „Императрица Сиси“ от Габриеле Мари Кристен. Чете се на един дъх и читателят се носи из редовете, за да преживее вълненията на бягащата от принудата, самотната и чувствителна, диреща щастие Сиси. Защото не търсим ли всички щастие и не копнеем ли за любов, не бягаме ли и ние постоянно?! Съдбата на принцесите и императриците, превъзнасяни понякога, се оказва розов балон, който лесно се пука и не носи удовлетворение. А Сиси се превръща в израз на нашия стремеж към хармония. Художници се надпреварвали да я рисуват, моделиери да я обличат, ала най-истинска изглежда, когато се опитаме да вникнем в душата ѝ, копнееща за любов.

Коментари