Бях привлечена от корицата, а после и от заглавието. Прочитайки анотацията обаче, на два пъти се разколебавах да си я купя - изреченията на гърба на книгата ми се струваха някак си далечни. Докато в един неочаквано прекрасен ден „Не се оправдавай, че си жив МАМА“ (изд. Smart Books) не ми се показа отново и този път не устоях. С доволство и усмивка я занесох вкъщи и по същия начин я оставих прочетена.
Това е една семейна история за светлината на майката, сянката на бащата и личните трагедии на трите им деца – дъщеря, син, дъщеря. Историята е тъжна, но представена откачено смешно. Написано е много визуализиращо, много близко. Разказва синът. Вмъква неговата драма по между другото. Оставя себе си за най-накрая. Акцентира на МАМА, на семейството. Семейството, което е моето приземяване, откакто нещата, моите неща, се объркаха и музиката започна да звучи зле, фалшиво, напълно неуместно. Откакто в желанието си да се оправя поех един пряк път, който скоро се оказа задънена улица. Загубих. Не успях да превъзмогна загубата. Загубих се. Вече три години. За кратко време мина твърде много време....Дано животът мине без да ме намери.
А МАМА живее като в модно дефиле от абсурди. Именно тя - може би най-изстрадалата, прави нещата най-смешни. Най-здравата и най-разхлабената брънка едновременно. Не може да се цитира или преразкаже без контекст, но гарантирам е смешно. И поучително.
Ако имате приятел, който обича европейското кино – подарете му тази книга.
Тъжна и смешна, изпълнена с обич, изненадата на годината и идеална за четене през зимата - това накратко е „Не се оправдавай, че си жив МАМА“ за мен.

Коментари