Харесваш ми, Зелда, харесваш ми. По-драматична си някак си. Черно-бяло есенна.

Навела съм глава над мислите ти. Над всички векове, епохи, които носиш, които толкова внимателно с мастило си загърнала. Чета те и се сещам за всичко, което не казвам на глас. За валса на пръстите ми страница по страница в ритъма на многоцветната ми жал. За всички амплитуди в двата дъха, на които те изчетох.

Докато разлиствам кожата ти ми липсва щипка канела. След като бях в пантеона ти, ми липсваш ти.

Коментари