Никол Кидман, Рийз Уидърспуун, Шайлийн Уудли – тази селекция от актриси предвещаваше сериалът Големи малки лъжи да се гледа. След първата серия знаех, че останалите шест ще бъдат по-интересни и си мислех, че ще ги изгледам накуп. Не можах обаче. Прекалено напрегнато бе за гледам повече от една серия на ден. Прекалено бързо щях да видя това, което не искам да видя, чуя, усетя, преживея.
Една жена – Селест (Никол Кидман), ме разплака. Не си спомням да се е случвало друг път, когато гледам филм. А актрисата, превъплатила се в нея, взе Еми за ролята си.
Никол Кидман дойде на церемонията като победителка. От глава до пети тя бе подготвена да се качи на сцената и да получи наградата си. А когато това се случи в действителност, чухме една емоционална, но и вдъхновяваща реч.
В началото актрисата благодари на колежката си и съпродуцент Рийз Уидърспуун, както и на всички, свързани с продуцирането и осъществяването на сериала. После на семейството си, което през целия ѝ живот я е подкрепяло. И най-после на двете си деца и съпруга си, на които посвети наградата. От начина, по който се изрази, промяната в гласа ѝ, смяната на позата, стана ясно, че отстъствието ѝ от дома настина ѝ е тежало, но очевидно си е струвало, защото тя не можеше да скрие щастието си.
Значително успокоена и по-сериозна Никол подходи към последната част на речта си. Тя каза, че бидейки актьор, човек има възможност да допринесе за разпространяването на по-голямо послание. В случая - домашното насилие. В този момент бе прекъсната от аплодисментите на публиката, която вероятно знаеше, че актрисата прави препратка към героинята си Селест. Нарече го сложно, коварно заболяване, съществуващо много повече, отколкото можем да си представим; изпълнено със срам и потайност. „И благодарение на вашето признание, удостоявайки ме с тази награда, хвърляме още по-голяма светлина върху този проблем. Благодаря!“.

Благодарим ти, Никол!

Коментари