Отдавна в мойто полезрение,

Татяна Дончева е без съмнение,

с житието си и мъжко поведение,

е муза тя и вдъхновение.

И затуй избрах за нея да подема,

да напиша аз похвално слово и поема.

Родена през 60-то лето,

на двадесето веко,

в живописна Трявна в(ъв) Балкана,

едно дете на татко и на мама.

Растяла дребничка, но пъргава и игрива,

в училище – старателна и ученолюбива;

състезания, олимпиади и медали,

явно изразени хъс и лидерски потенциали.

Щастливо детство в тоз китен възрожденски град,

подканвана била да стане лекар все пак.

И Танчето сама се съгласила,

но в последствие идеята си променила.

Отдавали и' се много науки – биология, история –

а бе, всичко отръки,

и тясна станала Трявна за малка Татяна,

отрано се преместила в София –

крачка напред в живота голяма.

Отлична ученичка – шестици на поразия,

така завършва тя Национална математическа гимназия.

И с толкова таланти в края на 11 клас,

голямо чудене паднало, но тя избрала от раз –

„В името но Отечеството, и на Народна Република България,

ще се захвана аз с(ъс) право за да уча, помня и правя история”.

И тъй минавали годините с подвизи дръзки,

а и междувременно научила английски и руски,

за хоби четяла странична литература и по някой друг трактакт,

амбицирана да опровергае твърдението на Хипократ,

че прекаленитие способности са опасни –

Татяна доказала точно обратното – с факти красноречиви и ясни;

успешно завършила юридическия факултет

и от там продължила само нагоре и напред.

Адвокат станала, както бе пожелала.

Работила много и трупала похвала след похвала.

И т.к била мъжко момиче и много начетена,

нямала приятелки, а все в мъжка компания можело да бъде засечена.

Години наред другарувала с различни мъже,

от политика, икономика, право – а бе, все върхове.

И така се научила да бъде равна сред първи,

да има хапливо чувство за хумор и на никого да не отърва.

Респектирала всички таз' желязна Татяна

и съвсем естествено дошъл реда за голяма промяна –

в политиката влиза – да прави история както иска,

става Татяна от Трявна червена социалистка.

Участва в три мандата на Народното събрание,

но се отказва, не без основание.

От една страна била много подигравана,

как се обличала, как говорила, с кого си лягала;

как комбинирала несиметричните си дрехи,

цветове – тъй странни, бижута – от пазара взети;

дали парфюм слагала или одеколон......,

Но на кой Татяна да цитира Цицерон?

Коя журналистка да напише иска,

че най-хубавото украшение е съвестта чиста.

От друга страна била много дейна,

свършила куп работа – неизмеримо ценна,

като може би най-голямата следа и най-добро,

била поправката за склоняване към проституция – Ванко-1.

Но вътре в партията, в БСП-то,

не било по нрава на Татяна общо взето.

Упорито се опитвала да смекчи напреженията,

но ни Първанов, ни Станишев разбират от Теория на пренията.

И за да не попадне в политически капан,

следвайки сентенцията на Марк Анней Лукан -

„В безделието духът става неустойчив“,

събрала грамотите Танчето

и тръгнала да си ходи.

Възобновила работа като практикуващ адвокат;

изкарала цигулката от скрина – друг нейн талант всепризнат;

наблюдавала отстрани новите политически владетели

и съхранявала своите основни човешки добродетели

– практическа мъдрост, справедливост, умереност и мъжество,

били в основата на създаденото от нея Движение 21.

Голяма е вашата власт, ако владеете себе си –

знаела тя от Сенека,

И така – усъвършенствала се постоянно

и градила своето движение лека по лека.

И вече четири години – тухла по тухла градеж,

наближава времето да видим този строеж –

Тази есен ще бъде първата битка

На движение 21 и г-жа Дончева най-отпред в листата.

О, велика Татяна, ти имаш свойта корона,

от добродетели, знания и опит в и извън комфортната зона,

в битка с чудовища предстои да се включиш,

Но ти си във времето и времето е в теб – ще сполучиш!

 

* Текстът не е биографичен. Написан е в периода преди Местни избори и национален референдум 2015 г.

Коментари