Без да си даваме сметка понякога цитираме или се уповаваме на факти, които не сме сигурни кой, кога и дори дали някога са доказани – те са така да се каже общоприети. Но ако подготвяме аргументацията си преди дебат например или пък ни предстои да защитим своя идея пред публика, т.е решим да проникнем надълбоко в аргументите, които ще цитираме, то може да се натъкнем буквално на грешки на логическото мислене. Имайки предвид обвързаността с предишен опит и превръщането му в общоприето схващане, в английският език подобни грешки се наричат survivorship bias.
Survivorship bias e понятие, което е трудно да бъде преведено с две думи. На български език по смисъл означава наследени убеждения или по-подробно - систематично надценяване на изгледите за успех, в следствие на масово популяризирани заключения. Могат да бъдат дадени примери от почти всяка сфера на човешката дейност. Ето някои от тях:
военно дело – по време на Втората световна война статистик наблюдава завръщащите се от бойното поле самолети и на база на следите от удари по тях прави заключение къде трябва да се увеличи бронята, т.к там очевидно има най-големи щети. Очевидно, но не обективно, т.к той не взема под внимание къде са били ударени свалените и незавърналите се в базата самолети. Така ние „знаем” къде да направим самолетите по-устойчиви, но всъщност надценяваме аргументите, довели до тези изводи;
ветеринарна медицина – котките, които падат от етаж по-нисък от шестия имат повече наранявания от котките, които падат от по-високо. Това наследено убеждение е на база опит, но за котките, които са пристигнали в лекарския кабинет след подобно падане. По-логично е тези, които са паднали от по-високо да не са живи и по този начин да не са влезли въобще в статистиката;
градско строителство – в критични ситуации, като земетресение например, виждаме множество пострадали новопостроени сгради на фона на по-малко пострадалите такива стари блокове. Подобна гледка създава у нас мнението, че новото строителство е лошо, а старото е добро. Но ние не си даваме сметка колко нови блокове са без последствия или пък колко стари на друго място при същата ситуация са или биха рухнали;
нови технологии – в сферата на информационните технологии и изкуствения интелект се отделят все повече средства за т.нар. старт-ъпи (новосъздадени компании с голям потенциал за растеж). В публичното пространство се говори често за тях, но само за успешните примери. Това популяризиране няма манипулативен характер, но ние сами може да се заслепим и да надценим реалните си шансове, т.к черпим само от положителния опит;
героите на деня – нерядко се натъкваме на примери за бизнес лидери, които не са завършили колеж, на актьори, които не са учили актьорско майсторство, на учители без педагогическо образование, на политици невладеещи чужди езици. Подобно изваждане на преден план може да бъде пример как някои успяват, но този пример не отразява другата страна на монетата, а именно колко са тези, които не успяват на фронтове, за които не са квалифицирани.
Тези т.нар наследени убеждения са един вид психологически феномен, който възпрепятства мозъка да направи обективна интерпретация. При налична една част от пъзела, човек сам сглобява целия пъзел, следвайки логиката на опита. Ако направим паралел с реториката може да се каже, че survivorship bias имат сходство с ентимемата, която подбужда слушателя или читателя към самостоятелно мислене за да направи някакво умозаключение на база на предпоставките.
Като заключение и за провокация смятам за уместно да цитирам Аристотел, а именно: „Вярвам в невъзможното, което ми звучи убедително и го предпочитам пред възможността, която не ме убеждава.”

Коментари